Обществена поръчка за реставрация и консервация на Паметника на свободата, който се намира на връх Шипка, обяви днес Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“. Прогнозната й стойност е 14 226 000 лв. без ДДС, а оферти ще се приемат до 9-ти февруари догодина.
Целта е монументът да се приведе към оригиналната идея и замисъл при неговото създаване – да е паметен знак единствено и само със своята суровост и аскетичен облик отвън и отвътре чрез реставрация и консервация. Идея, която е била загърбвана в продължение на десетилетия. Опитите да се овладее проникването на влага и пространството вътре да придобие уют са се оказали неуспешни според проектантите. Не само това – те са нанесли вреди.
Издигнат е с цел да увековечи подвига на падналите за свободата на България на мястото, отбранявано по време на Шипченската битка, около което са се провели решаващите за Руско - турската война и Освобождението на България боеве през лятото на 1877 г. Паметникът е част от Национален парк-музей „Шипка - Бузлуджа“. Издигнат е на връх Свети Никола в землището на град Шипка, община Казанлък.Ще се реставрират фасадите, интериорът, прилежащите му външни площи и екстериорът на сградата. Планирано е да се възстанови автентичният вид на всички инсталации, на цялата движима и недвижима материална база на всички етажи, за да се създаде съответното преживяване за посетителите при изкачване към обзорната площадка и преминаване през сурови на вид пространства. Още по темата: Шипка: Тук има паметник и на загиналите украински воини
В стремежа да се овладее проникването на влага във вътрешността на паметника през всички години са правени много експерименти, които са нанесли вреди, сочат проектантите от „Vamos – архитектура и дизайн“ с ръководител арх. Георги Савов.
Според тях има обаче един съществен пропуск, който неизвестно защо е продължил десетилетия. Става въпрос за неправилно интерпретиране на вътрешността на паметника в пространства с уют и вътрешен микроклимат като обществена сграда и с музейни функции. По тази причина всички усилия са се оказали несполучливи.
Има загърбване на оригиналната идея и основен замисъл при създаването на паметника на свободата - да е паметен знак единствено и само със своята суровост и аскетичен облик отвън и отвътре. Още: Научете легендата за тайната стая на паметника на Шипка
„Тази оригинална по своята същност идея на авторите е следвана и при сътворяването му. Погледнато от топлотехническа гледна точка е било най-правилното решение. Следването на други концепции всъщност са превърнали търсенията за справянето с влагата вътре в поредица от неуспешни експерименти, които са довели паметника до днешното му не особено добро състояние. Пренебрегването на архитектурно - конструктивния характер на структурата на паметника е в основата на всички грешки“, сочи архитектурната разработка.
Според тях, ако е бил направен верният „прочит“ на авторската идея, е било необходимо да се полагат основно периодични грижи за реставрация по фугите на фасадите чрез използване на технологичните предимства на по-качествените материали от типа на оригинално вложените при изграждането. Още: Колко стъпала има до паметника на Шипка?
„Ако е било съблюдавано авторското решение стените в интериора да не се обработват е никакви завършващи слоеве, е можело да се правят по-верни диагностицирания и съответно по-правилно насочване на усилията за редуциране на проникването на вода. Утежняването на установените основни проблеми всъщност е и от затварянето на прозорците и каскадните вентилационни отвори под еркерно оформената „корона“, с която е увенчан паметникът. С това се елиминират резултатите от функционирането на постоянния въздухообмен, чрез който може да се реализира температурният и влажностният баланс на вътрешните обеми“, допълва разработката.
При реставрацията ще бъдат премахнати всички добавяни през годините експериментални слоеве битум, стиропори, керамзитови тухлички, мазилки и вградените в тях реотани.
При бъдещо развитие на комплекса е силно препоръчително създаването на съвременен посетителски център, който да надгради обекта с липсващите му експозиционни площи, зали за събития и сервизни помещения. Този нов елемент от комплекса според архитектите би могъл да се разположи в подножието на монумента.
Ретроспекция
Строителството на паметника започва през лятото на 1926 година. Интензивно строителство се извършва през 1927, 1928 и 1929 г., когато въпреки големите трудности за снабдяване с материали се извършва значителна по обем работа. Строежът е завършен през 1934 г. Откриването му става на 26 август същата година.
Още през 1938 год. се правят предписания за взимане на мерки за отстраняване на причинени от динамични и многобрйни температурни деструкции, ледове, бури, мълнии.
Не случайно двадесет години след откриването (през 1955 год.) тогавашният околийски народен съвет в Казанлък подема инициативата за ремонтно-възстановителни работи. Съставена е комисия, в която участват Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. Министерството на културата и Общински народен съвет Казанлък. Още: Кой е построил паметника на Шипка – символ на българския дух
През следващите 25 години започват интензивни роботи. Обхватът на задачите включват ремонт освен на самия паметник, но също на подходите към него и всички паметни места по билото, свързани със събитията.
По повод на 80-та годишнина от боевете на Шипка (1957 г.) се извършва преустройство в интериора на криптата с костницата и на приемната зала - зала „Тържествена“, в средата на която се оформя кръгъл отвор, опасан от балюстрада, а в нивото на кота 0 се прави моделиране на подовите нива, за да се понижи стъпването на каменен саркофаг спрямо пода за ходене и поставянето му върху четири легнали лъва. Добавени са скулптури и малка пластична украса.
Всички тези промени са целяли внасяне на повече символика, която да дава тържественост и сакралност на интериора, да се интегрират художествени монументални елементи в обема на зала „Тържествена“ и криптата с костница, да се придаде по-осезаем израз на признателността към извършения подвиг.
На по-късен етап по искане на музея Министерството на културата чрез екипите на НИПК започват нови проекти за оформления във вътрешността, които не са напълно завършени.
През 1981- 1982 година в зала „Тържествена“ и криптата каменните стени са облицовани с 12-сантиметрови керамзитови блокчета. Стенните повърхности отвътре изцяло са измазани с два слоя мазилка, като в първия слой са вградени отоплителни кабели, захранвани с ток. Най-отгоре е направена гипсова шпакловка. След това повърхностите са боядисани с неподходящ паронепропусклив латекс.
Контролирането на температурата във вътрешните пространства става с инсталирани датчици.
През 1988 - 1989 г., поради настъпили тежки дефекти, се извършва авариен ремонт на покритието на площадката над официалния вход за зала „Тържествена“, където стои и лъвът. Неговата фигура също е реставрирана.
Изчистени са пропуканите и отлепени фуги мужду отделните отливки, които формират скулптурата. За източване на събралата се вътре ръждива вода в най-ниските точки на скулптурата са пробити три отвора.
По-широките процепи са били дозапълнени с метални вложки. След това отново са били замонолитени чрез полиестерен кит, смесен с брашно от бронз и свързващ пигмент. За финал е направено патиниране на цялата фигура и ретуш на фугите на снадките.
Последните реставрационни работи по фигурата на лъва са през пролетта на 2019 г. За празниците по случай годишнината на Шипченската епопея реставрациите са завършени успешно.